На 24 април в Гьоте-институт България се проведе кръгла маса на тема „Културата, изкуствата, културните и творчески индустрии – важен фактор за развитието на регионите и ролята на общинските власти в извеждането им като приоритет на местните политики“, организирана от Фабрика за идеи, Обсерватория по икономика на културата, Българска музикална асоциация, Креатех България и Гьоте-институт България.

Събитието събра експерти от различни сектори – култура, туризъм, образование, администрация и местно самоуправление, за да обсъдят възможностите за развитие на регионални културни политики и да поставят въпроса за ролята на културата като стратегически фактор за устойчивото развитие на регионите в България.

Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата постави началото с анализ на настоящото райониране и необходимостта от културни стратегии, съобразени с новите териториални единици. Тя подчерта нуждата от нови подходи към бюджетиране и децентрализация на културното финансиране, както и създаване на регионални културни фондове, които да отчитат спецификата на всеки район.

Мирена Станева представи резултати от картографирането на сценични пространства в страната, като отбеляза, че макар мрежата да е широка, достъпът до общинските сцени от независими артисти остава ограничен. Частните пространства не са достатъчно обхванати в културните календари, а липсата на механизми за мониторинг и статистика възпрепятства ефективното планиране. Сред конкретните препоръки са разширяване на обхвата на статистическите данни, консолидация на културните календари, създаване на програма за финансиране на сценични пространства, както и целева програма за млади музиканти.

Янина Танева от Фабрика за идеи обърна внимание на потенциала на читалищната мрежа и нуждата от нейното модернизиране. Тя представи примера на програмата „Медиация за модернизиране на читалищата“ резиденция БАБА – свързване на артисти с възрастни хора от селата. Според нея, е наложително да се създаде менторска мрежа, която да подпомага повишаването на капацитета на читалищата и работещите в тях.

Калоян Стойчев от Националната асоциация на местните инициативни групи подчерта ролята на МИГ в процеса на децентрализация и тяхната способност да прилагат стратегии за развитие на културата в селските райони.

Ивелина Кючукова от Министерството на туризма отбеляза липсата на интегрирана национална стратегия за свързване на туризма и културата. Въпреки че Законът за туризма предвижда райониране, културната перспектива често остава извън полезрението на туристическите политики.

Лидия Върбанова от НАТФИЗ представи европейски проект, посветен на културните политики и местните общности, който включва шест лаборатории в различни региони и цели да изследва устойчиви модели за културно развитие.

Любомир Кутин подчерта липсата на мониторинг в публичното финансиране на фестивали и нуждата от система за атестация, която да даде възможност за дългосрочно планиране и устойчиво развитие на културни събития на местно ниво.

Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионален център София – ЮНЕСКО- обърна внимание на законодателната рамка и възможностите за културно включване на младите хора, и напомни за потенциала на младежките културни центрове в страната, които все още функционират в някои областни градове. „Тези пространства – често разполагащи със сцена и подходяща инфраструктура – биха могли да се превърнат в част от платформата на Българската музикална асоциация и да бъдат предоставяни за изява на млади артисти.“

Заключенията от дискусията очертаха ясна необходимост от изграждане на координирана национална политика за култура, съобразена с регионалните специфики и подкрепена от стабилна инфраструктура и устойчиви механизми за финансиране и мониторинг. Културата, изкуствата и творческите индустрии трябва да се разглеждат не просто като елемент от културната среда, а като стратегически инструмент за икономическо, социално и териториално развитие.