Как се стигна до идеята за създаване на такава Асоциация? Имат ли МИГ нужда от усъвършенстване на комуникацията помежду си?
До идеята се стигна вследствие на няколко проблема, които забелязахме. За съжаление, управляващите органи на оперативните програми, както и цялата администрация, не успяха да припознаят подхода LEADER като основен инструмент за развитието на местните общности в селските райони. Това даде и своето отражение върху експертния капацитет по всички направления, като хората, които разбират и от които се очаква да подпомагат местните групи са прекалено малко. По тази причина самият подход и местните инициативни групи не успяха да създадат силни структури и адекватна комуникация с администрацията и помежду си, което доведе и до затруднената им работа.
Ще бъде ли полезна Асоциацията в случаите, когато МИГ се нуждаят от представителство пред властите и институции? Как?
Надявам се, да. Това е една от целите, които асоциацията си поставя. Всички местни инициативни групи трябва да имат общ интерес, който да бъде изразен по адекватен начин, защото не винаги администрацията е запозната напълно със спецификите на проблемите им.
Вие сте един от неколцината експерти в България, които наблюдават подхода LEADER от самото начало на неговото прилагане. Какво постигна България за тези години?
България постигна много. През първия програмен период договорените средства по LEADER бяха над 85%, като се има предвид, че подходът се прилагаше за първи път. Сега нещата са различни. Одобрени са два пъти повече групи, като новоодобрените нямат никакъв опит от една страна, и никакво време за реализирането на СВОМР от друга. Тук идва и нуждата от силна организация, която да подпомогне процесите на договаряне и изпълнение, чрез обмяна на опит, добри практики и оперативни отношения с администрацията.
Какво е бъдещето пред LEADER? Ще се включи ли новата Асоциация в европейските структури? Имате ли амбиции за взаимодействие с подобни асоциации на Балканите? Какъв е капацитетът на Асоциацията да осъществява съвместни проекти с други асоциации?
Ако екстраполираме практиката на другите европейски държави с подхода, бих казал, че бъдещето на LEADER би могло да бъде много голямо. Надявам се, с помоща на членовете на асоциацията, да направим това бъдеще възможно и лесно достижимо. Към момента асоциацията има множество контакти с подобни структури от страни членки, страни, които са в процес на присъединяване и страни, които не са в ЕС ,но прилагат подхода LEADER. Една амбициозна цел, която сме си поставили, е да се създаде Балканска асоциация с център България.
Каква ще бъде пряката полза за членовете на Асоциацията? Ще се повиши ли ефективността на работата им? Ще получат ли достъп до нови източници на финансиране? Ще могат ли да разчитат на правна и експертна помощ от Асоциацията?
Асоциацията се създава именно заради това – да бъде от полза на членовете си. По мое мнение, чрез активната обмяна на опит и добри практики, новорегистрираните групи, а и тези, които са прилагали подхода и в миналия програмен период, ще съумеят да повишат своята ефективност. Както знаем експертиза се изгражда, а не се взима на готово. Полето на действие на местните инициативни групи е строго специфично и експертите в тази област са ограничени. С активна работа, смятам, че таква експертиза може да се създаде в местните лидери, което от своя страна да доведе и до търсене на финансиране от алтернативни източници.
Как виждате бъдещето на местните инициативни групи в следващия програмен период?
Пред местните инициативни групи стои нелеката задача да обособят създадените от тях сдружения като местни инвестиционни центрове, а не просто бенефициенти по проект. Да, помощта, която Министерство на земеделието и другите оперативни програми дават е безценна, но трябва да се търсят и допълнителни начини за набиране на средства за изпълнението на целите на МИГ.
